630 Прочитания
Когато детето стане на 1 година, развитието започва да прилича на бърза поредица от малки „първи пъти“. Първи самостоятелни крачки, първи ясни думи, първи „не искам“, първи опит да си сложи обувка. Точно тук се появява темата за етапите на развитие. Те са ориентир, като пътни знаци, а не състезание и не оценка за „добро“ или „лошо“ дете.
Развитие на детето от 1 до 3 години обикновено се гледа в пет области, движение (груба моторика), фина моторика, език, мислене, социално-емоционални умения. В ежедневието тези области се преплитат, детето тича към топката (движение), хваща я (фина моторика), казва „дай“ (език), планира как да я подаде (мислене) и чака ред (общуване). По-долу следва спокоен, практичен поглед с примери от дома, парка и разходките.
Ключови умения по възраст (1 до 3 години): движение, говор, мислене, общуване
Темпото при всяко дете е различно. Педиатричните насоки (включително тези на CDC) описват ориентировъчни прозорци, в които повечето деца усвояват дадено умение. Полезно е да се гледа „посоката“, дали детето добавя нови умения и дали използва наученото в реални ситуации, у дома, на площадката, при хранене и преди сън.
12 до 18 месеца: първа самостоятелност в ходенето, жестове и първи думи. В движението често се вижда ходене без опора или поне стабилно ходене с малко помощ, детето може да се качи на нисък диван и да слезе с внимание (понякога назад). В фината моторика се появява щипковият захват, палец и показалец хващат троха, стафида или малко кубче; моливът и пастелът оставят първите драскулки. В езика има няколко думи, понякога „мама“, „тате“, „дай“, детето разбира „не“ и прости инструкции като „донеси топката“. В мисленето се вижда търсене на скрит предмет и радост от откриването му, както и слагане на предмети в кутия и вадене обратно. Социално се появяват махане „чао“, игра „куку“ и кратко „показване“ на нещо интересно с поглед и жест. В един обикновен ден в парка детето се държи за пързалката и пробва да се качи, а у дома носи обувка, подава я и чака реакция, като че ли казва „виж какво мога“.
18 до 24 месеца: бягане, кратки фрази и първи „не искам“ моменти. Тялото вече иска скорост. Много деца започват да тичат, да ритат топка и да се качват по стълби с помощ. При хранене лъжицата влиза в играта, но разсипването е част от ученето, не „лошо поведение“. В езиковото развитие се появяват фрази от 2 до 4 думи, а детето назовава предмети в книжка или посочва снимка, когато възрастният попита. Мисленето става по-видимо, появява се сортиране на форми и цветове и първи опити за решаване на „проблем“, например детето мести столче, за да стигне играчка. Социално се заражда ролевата игра, куклата „яде“, мечето „спи“, а чашката „е гореща“. Типична сцена е в магазина, детето посочва банан и казва „искам банан“, после се ядосва при отказ. Тези реакции често са знак за нарастваща независимост, детето има желание, но още няма зрелите думи и самоконтрол, за да го носи спокойно.
24 до 36 месеца: по-уверено тяло, по-ясна реч и повече игра с други деца. Движението става по-стабилно, детето тича уверено, скача с двата крака, качва и слиза по стълби по-умело. Фината моторика също прави скок, строи се по-висока кула, страниците на книжката се обръщат една по една, моливът се държи по-умело с пръсти, а не само с юмрук. Речта често е по-ясна и по-богата, детето може да разкаже кратко „Играх в парка“ и да изпълни инструкции с 2 до 3 стъпки, като „вземи чорапите и ги сложи в коша“. Социалната игра се разширява, появява се интерес към други деца, частично споделяне и приемане на прости правила, макар и с напомняне. Въображението става сцена, в детската кухня детето „готви“, бърка в тенджера и кани родителя да „опита“, като наблюдава реакцията му като режисьор.
Как да се подкрепи развитието у дома: игра, реч, режим и спокойни граници
Подкрепата за развитие на детето 1 до 3 години не изисква специални играчки или сложни планове. Най-силни са малките навици, повтаряни всеки ден, кратка игра на пода, разговор по време на обличане, време навън, предвидим ритъм за сън. Важна е и нагласата, насърчаване без натиск. Вместо „не така“, често работи „покажи как го правиш“.
Игра и движение всеки ден: идеи за груба и фина моторика. В хола може да се направи „писта“ от възглавници за катерене, под надзор и с обезопасено пространство. На разходка бутането на количка или малка количка за игра дава стабилност и увереност. У дома хвърлянето и търкалянето на топка учи на координация и редуване, а пренасянето на леки предмети (например пластмасови чашки) тренира баланс и внимание. За фината моторика помага сортиране на капачки по цвят в две купички, нанизване на големи елементи, както и рисуване с дебели пастели върху голям лист. Когато възрастният остави детето да пробва само и се намесва само при риск, детето получава послание „можеш“, което е гориво за нови умения.
Език и поведение: говорене, капризи и сън. Ежедневният разговор е най-лесният инструмент. Докато се мият ръце, възрастният може да описва действията, „сега пускаме водата“, „слагаме сапун“, „търкаме“, без да изисква детето да повтаря. Кратките книжки с ясни картинки работят добре, особено ако възрастният посочва и назовава, а после разширява казаното от детето, „куче“, „да, голямо куче, лае“. При хранене и обличане изборът между две опции често намалява напрежението, „ябълка или банан“, „червената блуза или синята“.
Когато дойде каприз, помага проста рамка с четири стъпки, назоваване на чувство, кратка граница, алтернатива, повторение. Примерна реплика е „ядосан си, искаш още бисквита; сега не; може ябълка или вода“. Така се пази границата, без да се влиза в дълъг спор.
За съня постоянният час за лягане често прави чудеса. Насоките на CDC посочват, че около 1 до 2 години често се целят 11 до 14 часа сън за 24 часа, включително дрямки, като нуждите са индивидуални. Вечерният ритуал е като котва, баня, пижама, една книжка, кратка песен. За екраните правилото е просто, да не заместват играта лице в лице и движението, защото детето учи най-бързо от жив контакт, имитация и разговор.
Кога да се потърси съвет: тревожни сигнали и как да протече разговорът с педиатър
Понякога тревогата идва тихо, „нещо не се връзва“, „сякаш не ме чува“, „не напредва с думите“. Едно наблюдение не е етикет, но е повод за консултация. Ранната оценка може да даде спокойствие или навременна подкрепа.
Примери за сигнали, които си струва да се обсъдят. Ако детето не ходи самостоятелно в разумна възрастова рамка или има силно ограничено движение, ако често не реагира на името си, ако не показва интерес да споделя внимание (не посочва, не „показва“ предмети и не търси погледа на възрастния). Ако говорът остава много ограничен към 2 до 3 години или има загуба на вече усвоени умения, като думи, жестове или умения за ходене. Ако почти няма интерес към взаимодействие и игра с хората около него, това също заслужава разговор.
За прегледа помага кратка подготовка, какво умее детето, от кога, в кои ситуации, как общува, как играе, как спи. Няколко записани примера от седмицата често са по-полезни от общо впечатление.
Развитие на детето 1 до 3 години се движи на вълни, понякога с голям скок, после с „затишие“. Етапите са ориентир, развитието върви в няколко области едновременно, а ежедневните навици имат голяма сила. Ако семейството води кратки бележки за новите умения, по-лесно ще види посоката и ще обясни ясно при нужда. При притеснение най-разумната стъпка е разговор с педиатър. А като реалистична цел за всеки ден често стигат 10 минути игра на пода и една книжка вечер, малко, но редовно.
