274 Прочитания
Задавянето при бебе под 1 година е от онези ситуации, които идват без предупреждение, като внезапно заглъхване в стаята. Причината е проста: дихателните пътища са много тесни, а бебето още няма добре координирани защитни реакции като по-голямо дете. Понякога проблемът е храна, пюре с бучки, парченце плод, понякога е дребна играчка или капаче, попаднало в устата за секунди.
Точно затова действията са различни от тези при деца над 1 година и възрастни. При бебета не се правят коремни притискания (Хаймлих), а се използва редуване на удари по гърба и гръдни компресии. Този текст подрежда ясно как да се разпознае леко спрямо тежко задавяне, как изглеждат точните стъпки при тежко задавяне, кога се звъни на 112 и кои грешки най-често влошават ситуацията.
Как да се познае леко и тежко задавяне при бебе под 1 година
Първата задача е оценка, защото не всяко „закашляне“ е тежко задавяне. При леко задавяне обикновено има частично запушване. Бебето кашля силно, може да плаче, чува се звук, лицето се мръщи, но въздух все пак минава. Тогава кашлицата е помощник, тя е като „метла“ за дихателните пътища. В този момент ударите по гърба често са грешка, защото могат да разместят предмета и да направят запушването пълно.
Тежкото задавяне изглежда по-тихо и по-страшно. Бебето се мъчи да поеме въздух, но почти няма звук. Кашлицата е слаба или изчезва. Устните и зоната около тях може да посинеят, дишането става накъсано или спира, тялото започва да отпуска. Това е моментът за незабавни действия.
Кратък реален сценарий помага да се различи границата. Бебе на 7 месеца получава малко парченце банан. В началото кашля, чува се звук и лицето се зачервява. След няколко секунди кашлицата „угасва“, бебето отваря уста, но не издава звук. Точно това преминаване, от шумно кашляне към тишина и труд за въздух, е сигнал за тежко задавяне.
При съмнение за тежко задавяне се звъни на 112. Ако има двама възрастни, единият започва маневрите, а другият звъни веднага. Ако човекът е сам, започва действията веднага и при липса на ефект след около минута се обажда на 112, най-добре на високоговорител, за да не спира първата помощ.
Първа помощ при тежко задавяне
При тежко задавяне целта е предметът да излезе, без да се наранява бебето и без да се губи време. Най-важното е стабилният захват и позицията на главата, тя трябва да е по-ниско от гърдите, за да помага гравитацията.
Бебето се поставя с лице надолу върху предмишницата или върху бедрото на седнал човек. Ръката държи бебето сигурно, като пръстите поддържат челюстта и главата, без натиск върху меките части на шията. Опората трябва да е стабилна, не във въздуха. След това се правят до пет удара по гърба, между лопатките, с основата на дланта. Ударите са контролирани и твърди, не са галене, но не са и безразборно блъскане. След всеки удар се проверява дали предметът е излязъл и дали бебето е започнало да диша или да плаче.
Ако няма ефект, бебето се обръща по гръб, отново с главата по-ниско от тялото, върху бедрата или върху друга стабилна опора. На средата на гръдната кост, приблизително един пръст под линията на зърната, се поставят два пръста. Правят се до пет гръдни компресии, рязко и бързо, с натиск около една трета от дебелината на гръдния кош. Тези компресии наподобяват сърдечни компресии, но целта тук е да се създаде налягане, което да изтласка чуждото тяло навън.
След това се връща отново към удари по гърба и се редуват серии от пет и пет, докато предметът излезе, докато се появят нормално дишане, плач или силна кашлица, или докато бебето загуби съзнание. Важно е да не се спира твърде рано само защото има кратко поемане на въздух, ако бебето отново „онемее“ и се мъчи, редуването продължава.
Примерът с дребен предмет е типичен. Малко пластмасово капаче попада в устата по време на игра. Възрастният сяда, поставя бебето в скута си с лице надолу, главата ниско, прави контролирани удари и след третия удар капачето се показва. Само когато предметът се вижда и се хваща лесно, може внимателно да се извади. Ако не се вижда, бъркането „на сляпо“ може да го натисне по-навътре.
При бебе под 1 година не се правят коремни притискания (Хаймлих). Този детайл спасява от травми на вътрешни органи и не е подходящ за тази възраст.
Ако бебето загуби съзнание, ситуацията се променя. То се поставя по гръб на твърда повърхност, потвърждава се обаждането на 112 и се започва реанимация за бебе. Устата се оглежда, като предмет се изважда само ако се вижда ясно. Следват компресии на гърдите и обдишвания, като при бебета вдухването обхваща едновременно уста и нос, с малък обем въздух, колкото да се повдигне гърдите. Реанимацията продължава до пристигане на помощ или до възстановяване на нормално дишане.
След сериозно задавяне е нужен лекарски преглед, дори когато бебето бързо се успокои. Понякога остават раздразнение, оток или микротравми, които не личат веднага.
Чести грешки при задавяне на бебе и как да се избегнат, плюс кратка превенция у дома
Една от най-честите грешки е бъркането „на сляпо“ в устата. В паника пръстите търсят предмета, но често го избутват по-дълбоко. Правилото е простичко: изваждане се прави само ако предметът се вижда и може да се хване лесно.
Друга опасна практика е вдигане на бебето за краката и „тръскане надолу“. Освен че натоварва шията, обикновено не помага, защото предметът може да се заклещи още по-сигурно. Мястото на главата по-ниско се постига безопасно с предмишница или бедро, не с висене.
Често се дава вода, мляко или „още една лъжичка“, за да „преглътне“. Това може да влоши запушването и да доведе до аспирация. При задавяне не се дава нищо за пиене или преглъщане.
Има и две крайности при ударите по гърба. Първата е твърде слабо потупване, което не създава нужния ефект. Втората е неконтролирано силно блъскане, което носи риск от травма. Твърд, точен удар между лопатките, със стабилна опора, е средата, която работи. Подобно е и при гръдните компресии, те са кратки и рязки, на правилното място, без натиск върху корема.
Спирането твърде рано също е грешка. Ако предметът не е излязъл и бебето не диша нормално, редуването продължава, докато има ясна промяна или докато се премине към реанимация при загуба на съзнание.
Превенцията у дома не изисква сложни правила, а постоянство. Рискови за тази възраст са ядки, пуканки, твърди бонбони, цели гроздови зърна, чери домати, парчета наденица, сурови моркови. Опасни са и дребните предмети като монети и батерии тип копче, те не само могат да запушат, но и да причинят изгаряния при задържане. Помага навикът бебето да се храни в стабилно седнало положение и винаги под надзор. Бърза „спокойна проверка“ преди хранене и игра, под, маса, джобове, играчки с отделящи се части, често предотвратява най-лошото.
При задавяне на бебе под 1 година разпознаването на тежестта решава всичко. Ако има силна кашлица и звук, най-често се оставя бебето да кашля и се наблюдава. При тежко задавяне действията са ясни: пет удара по гърба и пет гръдни компресии, редувани, без Хаймлих и без бъркане на сляпо. Подготовката помага, записан номер 112, план кой звъни и кой действа, и курс по първа помощ. В реална ситуация спокойният, подреден подход често прави разликата, а след инцидента лекарският преглед остава разумната последна стъпка.
