112 Прочитания
Още от първите месеци слухът и вниманието вървят заедно, като два приятеля, които се учат да се намират в тълпа. Бебето чува, спира за миг, после търси с очи и с глава. Тази малка „пауза“ е началото на фокуса.
Игрите за слух и внимание не са изпит. Те са кратки, спокойни моменти, в които възрастният подава ясен звук, изчаква реакция и я назовава с думи. Така бебето започва да свързва „чувам“ с „намирам“ и „отговарям“.
По-долу има практично ръководство с три лесни игри у дома, включително класиката с дрънкалка отляво и отдясно. Всяка игра е описана стъпка по стъпка, с идеи как да се улесни или да се надгради, без да се претоварва бебето.
Какво развиват игрите за слух и внимание през първата година
Слуховата концентрация означава бебето да „хване“ един звук и да го задържи за миг, вместо да се разсейва от всичко наоколо. Това се вижда в ежедневни ситуации, когато гласът успокоява, ритъмът приспива, а дрънкалка кара бебето да застине и да слуша.
Ориентирането по звук е умението да се разбере откъде идва звукът. В началото това е леко потрепване, после обръщане на глава, а по-късно и целенасочено търсене с поглед и тяло. Това умение помага и за по-спокойни реакции, защото когато бебето разпознава източника, неизвестното вече не плаши толкова.
Бързата реакция не значи „по-бързо на всяка цена“. По-скоро значи свързване на звук с действие, например бебето чува звънче, спира да маха с ръчички, после се обръща. Тези малки връзки са важни и за по-късното развитие на речта, защото вниманието към звуците подготвя вниманието към думите.
Най-добре работят кратки занимания от 5 до 10 минути. Те дават повече резултат, когато са спокойни, повторяеми и се случват в сходно време, например след смяна на пелена или преди сън, когато бебето е по-уравновесено.
Как да се разбере, че бебето е готово за игра със звук
При 0 до 3 месеца често се вижда стряскане при по-силен шум, спиране на движение за кратко или успокояване при познат глас. При 4 до 6 месеца много бебета вече обръщат глава към дрънкалка и търсят с очи посоката. След 6-ия месец реакциите стават по-ясни, има усмивка, гукане, търсене на източника и желание играта да се повтори.
Добър знак е, когато бебето има време да „помисли“ и после реагира. Ако обаче липсват реакции към силни и ежедневни звуци, ако бебето не се стряска и не търси гласа, е разумно възрастният да обсъди това с педиатър, а при нужда и със специалист по слуха.
Три лесни игри у дома, които тренират слуха и фокуса
Тези игри използват дрънкалка, звънче, ключове, глас, шал или пелена. Важното е звукът да е чист и да има пауза след него. Пауза означава време за реакция, не бързане към следващ стимул. Всяка игра може да се прави по 2 до 3 минути и да се спре, докато бебето още е в добро настроение.
Дрънкалка отляво и отдясно – класика за ориентиране по звук
Бебето ляга по гръб на безопасна повърхност. Възрастният сяда отгоре или отстрани, така че лицето да е близо, но дрънкалката да остава водеща. Дрънкалката се държи на около 20 до 30 см от ухото, не точно до него.
Първо звукът идва отляво за 1 до 2 секунди, после има пауза. В паузата възрастният изчаква и тихо казва „слушай“ или „тук“. Когато бебето обърне глава или поглед, следва кратка похвала, например „браво“. След това се повтаря отдясно. Ако бебето реагира само с очи, това пак е успех.
За надграждане звукът може да идва и „нагоре“ и „надолу“, като дрънкалката се мести над рамото и към ханша, отново с пауза. При по-големи бебета може да се пробва леко „зад рамото“, но не зад главата, за да не се стресира. Ако бебето се напрегне, извие гръб или се разплаче, играта се спира веднага и се сменя с прегръдка и тишина.
Силата на звука е умерена. Целта е търсене, не стряскане. По-добре е дрънкалката да е по-тиха, а възрастният да е последователен.
„Къде е звукът?“ – игра със звънче и кратко движение
Бебето може да е в скута или по корем, ако вече държи глава по-стабилно. Възрастният използва звънче или ключове и прави кратък звук в едната страна, после се изчаква. Когато бебето обърне глава или прехвърли поглед, звукът се повтаря веднъж, пак с пауза.
След няколко повторения се добавя движение, за да се свърже звук и действие. При звън възрастният леко докосва стъпалата или помага на бебето да вдигне ръчички, като казва „звън, ръчички“. Не се цели „правилно изпълнение“, а усещане, че звукът носи предсказуемо, приятно действие.
За по-лесно звукът се държи в полето на видимост и се мести бавно. За по-трудно звукът се мести малко по-далеч, но пак без рязко размахване. Ако има много шум наоколо, играта губи смисъл, защото бебето няма за какво да се „закачи“ с внимание.
Гласове и кратки песнички – различни тонове за по-добро слушане
Гласът е най-любимият „инструмент“, защото носи близост. Възрастният казва проста сричка или дума с висок тон, после с по-нисък, например „ла“ и „ла“, или „тук“ и „тук“. Следва пауза, в която се изчаква гукане, усмивка или обръщане на глава.
Когато бебето се включи със звук, възрастният повтаря същия ритъм, като огледало. Това учи, че слушането е двупосочно. Може да се добави много тихо пляскане или потупване по коляното, като метроном, но без да се плаши бебето.
Тази игра често работи чудесно преди сън. В тихата стая гласът става „котва“. Кратка песничка, пауза, шепнато „браво“, после пак песничка. Рутината дава предвидимост и това подпомага вниманието.
Как игрите да са безопасни, приятни и да дават резултат
При игри със звук най-важно е ушите да се пазят. Звукът не трябва да е силен и не се прави точно до ухото. По-добре е да има тиха среда и изключен фон от телевизор или силна музика, защото постоянният шум „краде“ вниманието и изморява.
Честа грешка е заниманието да продължи твърде дълго. Когато възрастният се увлече, бебето започва да се разсейва и да се напряга. Друга грешка е много стимули наведнъж, дрънкалка, песен, пляскане и говорене в един момент. За малко бебе това е като няколко човека да говорят едновременно.
Добър, прост план е всеки ден да има 1 до 2 кратки игри, общо 5 до 10 минути. Може да се редуват, един ден дрънкалка и глас, друг ден звънче и дрънкалка. Постоянството е по-важно от разнообразието.
Малки корекции, които помагат на бебето да се фокусира
Играта върви по-леко след хранене и смяна на пелена, когато бебето е сухо и спокойно. Помагат и кратки паузи, звук, пауза, дума, пауза. Една играчка наведнъж държи задачата ясна.
Пренатоварването личи бързо, бебето отвръща поглед, започва да мръщи лице, извива се, плаче или се вкопчва. Тогава правилната реакция е спиране, тишина, прегръдка и, ако е нужно, смяна на обстановката. По-добре е играта да свърши 30 секунди по-рано, отколкото 2 минути по-късно.
Кратките игри за слух и внимание помагат на бебето да се ориентира по звук, да задържа фокус и да реагира по-спокойно на познати сигнали. Най-ценни са простите неща, чист звук, пауза и топъл глас. Всяко бебе има свой темп и това е нормално.
Добра първа стъпка е дрънкалка отляво и отдясно за 2 до 3 минути на ден, после постепенно надграждане със звънче и гласове. Когато звукът стане игра, вниманието идва само.
