161 Прочитания
Нормално ли е бебето на 10 месеца да се изправя на дивана, а след миг да се строполи на дупе, сякаш нищо не е станало? В периода на двигателните умения 9-12 месеца тялото на бебето работи като малка лаборатория, пробва, греши, коригира, после пробва пак. Това е времето, когато домът изведнъж става „по-малък“, защото бебето започва да стига навсякъде.
Между 9 и 12 месеца обикновено се вижда голям скок в грубата моторика, пълзене, изправяне с опора, придвижване покрай мебели и първи опити за стоене без помощ. Паралелно с това се развива и фината моторика, хващане с палец и показалец, пускане на предмети в съд, прелистване на страници. Всяко бебе има свой ритъм, но средните етапи дават ориентир и помагат на родителите да преценят кога да насърчават и кога да направят средата по-безопасна.
Какво е типично за моторното развитие между 9 и 12 месеца
В тези месеци бебето обикновено става много по-уверено на пода. Пълзенето често се ускорява, някои бебета пълзят на четири крака, други се движат „по корем“, трети комбинират, важното е да има напредък в придвижването. Седенето без помощ вече изглежда стабилно и бебето може да се завърта, да посяга към играчка и да пази равновесие.
Изправянето с опора е следващият голям момент. Често започва с колене на пода и ръце на дивана, после идва избутване нагоре, докато краката се изпънат. Пример от ежедневието: играчка е оставена върху седалката на дивана, бебето пълзи до него, поставя двете ръце на ръба, повдига се и за секунди вече стои, като пръстите стискат тапицерията. Оттам започва и „обикалянето“ покрай мебели, придвижване встрани, стъпка по стъпка, с две ръце на опора.
В края на периода, около 12 месеца, част от бебетата правят самостоятелни крачки, други предпочитат да ходят с опора или с помощ от възрастен. И в двата случая се вижда едно и също, по-добър баланс и по-бързи реакции при загуба на равновесие.
Фината моторика също изведнъж се „вижда“. Хващането с палец и показалец (като щипка) става по-точно. Пример: бебето може да вземе малко парченце банан от подноса и да го сложи в устата, или да пусне кубче в чашка и да го извади пак, като повтаря играта дълго. Тези умения подпомагат и грубата моторика, защото силният захват помага за стабилна опора при изправяне.
Опора до диван и придвижване покрай мебели
Опората до диван е класика в 9-12 месеца. Меката мебел е удобна, защото е на подходяща височина и „прощава“ леки удари. Въпреки това има детайли, които правят разликата между полезна практика и излишен риск.
Добър ориентир е позицията на ръцете. Когато бебето се изправя, най-често първо се дърпа нагоре, сякаш прави „набиране“ на дивана. С времето започва да пренася тежестта през стъпалата и да се изтласква повече с краката. Родителите могат да помогнат, като сложат стабилна играчка на дивана, но не твърде навътре. Така бебето има причина да се изправи, но не се налага да се „катери“ върху седалката.
Придвижването встрани покрай дивана се появява, когато бебето вече може да прехвърля тежестта от единия крак на другия. Пример: бебето стои с две ръце на дивана, после премества дясната ръка настрани, след нея пристъпва с десния крак, после идва лявата страна. Понякога изглежда тромаво, но това е тренировка за координация.
Важно е помощта от възрастен да е „умерена“. Ако възрастният държи бебето постоянно под мишниците, то може да стои, но не учи добре баланса. По-полезно е бебето да има шанс да се коригира само, докато е в безопасна зона. Също така не е добра идея бебето да се дърпа за ръцете, за да „ходи“, защото рязкото дърпане може да напрегне ставите и да създаде лош навик, ходене на пръсти или прекалено наклонено тяло.
Сигнал, че опората върви добре, е когато бебето може да пусне едната ръка за миг и да се задържи, или да се завърти леко, без да пада веднага. Ако при опит за изправяне краката се „подгъват“ постоянно и няма напредък седмици наред, или ако едната страна изглежда значително по-слаба, консултация с педиатър дава спокойствие.
Безопасно падане: умение, което се учи, а не се забранява
Падането плаши възрастните, но за бебето то често е част от урока. В 9-12 месеца бебето започва да разбира как да „слезе“ от височина, например от изправено положение до седеж. Това не става изведнъж. Първо се виждат падания напред на ръце, после по-често назад на седалище, а по-късно и контролирано клякане.
Практичен пример: бебето се държи за дивана, губи баланс и вместо да се строполи по гръб, започва да сгъва колене и пада на дупе. Това е ценна реакция. Тя се случва по-лесно, когато подът е по-мек, например с килим или постелка, и когато около бебето няма твърди ръбове.
За да се подкрепи безопасното падане, средата има значение. Маса с остри ъгли до дивана е лоша комбинация, защото при падане бебето може да се удари в ръб. Високи, нестабилни мебели, които могат да се наклонят при дърпане, също са риск, затова фиксирането им към стената е разумно решение. Понякога най-опасното не е самото падане, а това, че бебето пада върху предмет, играчка от твърда пластмаса или дистанционно, оставено на пода.
Когато бебето падне, реакцията на възрастния задава тон. Ако се вдигне паника, бебето често плаче повече от стрес, отколкото от болка. По-спокойният подход е бърза проверка за удар по главата, подутина, рана, промяна в поведението, после прегръдка и връщане към играта. Ако има силен удар, повръщане, сънливост, необичайна отпуснатост или продължителен плач, лекарската преценка е най-сигурният път.
Домашни игри за сила и баланс, без проходилки и без натиск
Най-добрите упражнения в тази възраст изглеждат като игра. Времето на пода е основата. Когато бебето има свободно пространство да се върти, да пълзи и да сменя посоки, то тренира рамене, корем, гръб и таз, целият „корсет“, който после държи тялото изправено.
Пример за проста игра: любима играчка се поставя малко по-далеч, така че бебето да трябва да пълзи до нея, после да се изправи с опора, за да я достигне. Друг пример е играта „пусни и вземи“, когато бебето пуска малък предмет в кутия и после го изважда. Това тренира прецизност на пръстите, но и стабилност на седежа, защото тялото се накланя напред и се връща обратно.
Полезни са и ниски, стабилни опори, които не се плъзгат. Ако бебето се придърпва към дивана, добре е той да не „бяга“ по пода. При ламинат понякога помага килим под предните крака. Важното е опората да не се клати, за да не изненада бебето.
Натискът за ранно прохождане рядко носи полза. Ако бебето се изправя и пълзи уверено, тялото му вече гради нужната сила. Когато дойде моментът, крачките ще се появят. Родителите могат да го подкрепят, като дават шанс за движение всеки ден и като ограничат времето в столчета, люлки и други места, които държат тялото пасивно.
Между 9 и 12 месеца бебето се учи да се движи смело, да се изправя с опора до диван, да пристъпва покрай мебели и да пада по-умно. Най-добрата подкрепа идва от спокойна, добре подготвена среда и ежедневни игри на пода, без бързане и дърпане за ръце. Когато има съмнение за изоставане или движение, което изглежда необичайно, разговорът с педиатър дава яснота и план. В крайна сметка целта е една, уверено бебе, което пробва, пада, става и продължава.
